Моите ключови стратегии, подходи и методи за създаване на приветлива образователно-възпитателна среда:

 

• Използвам стратегии за преподаване,  които са съобразени със стиловете на учене на отделните ученици;

​​

• Адаптирам  учебното съдържание и    програмите, съобразно индивидуалните особености и потребности на учениците;

 

• Планирам и пълноценно използвам ресурсите (материали и средства) за преподаване;

​​

• Спазвам и следвам принципите на обучение: „от простото към сложното”, „от познатото към непознатото”;

​​

• Оценявам силните и слабите страни на децата в процеса на обучение като винаги стимулирам и поощрявам силните страни на учениците;

​​

• Създавам на естетически приветлива и мотивираща учебна среда;

​​

• Изразявам радост , удоволствие и положителна емоция всеки път, когато ученик проявява социално приемливо поведение или постига успех;

​​

•  Инструкциите ми към учениците са  ясни, кратки и изпълними;

​​

• Постоянно  заменям нареждането “Направи това и това” с “Предлагам  ти...; Знаеш ли какво ще направим заедно...; Нека решим...”;

​​

• Винаги изброявам последователността на нещата, които се изискват от учениците. Те не бива да са повече от 4-5;

​

• Когато в класната стая, ученик демонстрира нежелано поведение (напр. прояви на хиперактивност, вербална агресия, негативизъм, отказ да изпълнява инструкции и др.), използвам „таен сигнал“(дума, жест), чрез който да насоча вниманието на детето към корекция на това поведение и самоконтрол;

​​

• Понякога използвам и следната техника: докосване рамото  или  ръката  на ученика като предупредителен невербален сигнал, чрез който ученикът да коригира неприемливото поведение в класната стая;

​​

• Проявите на добро поведение винаги се забелязват  и поощряват от мен;

​​

• Включвам все повече и повече визуални средства при преподаването (интерактивна бяла дъска, компютър, мултимедия, флаш карти);

​​

• Предоставям възможности на децата да се изявят като бъдат изпитвани устно, особено тези, които имат трудности в писането;

​

• Необходимо е ученикът да усеща постоянно, че му вярвам и че го приемам такъв, каквото е;

​​

• Учениците ми все по-често чуват думите „Ти можеш”, „Ще се справиш”, „Чудесно работиш”;

​​

• Уча се от децата. Нека си спомним какво казва М. Монтесори „Аз обучавам децата, а те мен ме учат как да бъдат обучавани”;

 

• Старая се да използвам  мултисензорни подходи за обучение (визуални, тактилни и др.);

​

• Използвам интерактивни методи и подходи в процеса на обучението (мозъчна атака, ролева игра и др.);

 

• Стимулирам постоянно критичното мислене. Винаги оставям учениците сами да мислят и решат кой,  какво, къде, кога и как. Никога не им отнемам удовлетворението от самостоятелно постигнатия успех.

 

               Редно е да отбележа, че разнообразни, по свой начин интересни, интригуващи и занимателни, могат да бъдат пътищата, по които  се достига до  усвояването на  нови знания и познания,  до формирането на нови умения,   до развитието на нови компетентности у учениците. Ролята на всеки учител е да стимулира любопитството у ученика към непознатото и да му осигури естетически приветлива и емоционално удовлетворяваща среда, предоставяйки му възможност той сам да избере своя път, който ще  извърви за да постигне желаният, необходим, очакван резултат.

​

                Затова е нужно да сме креативни и търпеливи, да вярваме в успеха и никога да не се отказваме.