Метеорологията има за обект на изучаване атмосферата на нашата планета. Тя възниква като описателна наука още в древността. Но истинското й развитие започва през 17 в. със създаване на първите метеорологични прибори: термометър (Галилео Галилей), барометър (Еванджелиста Торичели), дъждомер. По-късно се появяват и други измервателни уреди, като ветромер, влагомер и др., и става възможно наблюдаваните атмосферни процеси да се описват не само качествено както дотогава, но и количествено. С течение на времето били установени редица емпирични връзки между отделни явления и създадени някои правила за предсказване на времето. С натрупването на данни започват да се правят анализи и обобщения с цел да се установят връзки между атмосферните процеси и да се разкрият вътрешните закономерности, които ги управляват. Заедно с развитието на другите клонове на физиката метеорологията постепенно се преустройва на физическа основа.

   Съвременната метеорология е физическа наука за атмосферата на нашата планета, за нейния състав, строеж, свойства и физически процеси и явления, протичащи в нея в тясно взаимодействие както със земната повърхност (сушата и водата), така и с космически фактори, най-важният от които е Слънцето.

   Задачите, които стоят пред метеорологията, са следните:

1. Да установи и опише качествено и количествено процесите и явленията, които протичат в атмосферата на Земята;

2. Да обясни тези явления и да установи законите, които ги управляват;

3. Познавайки естествения ход на атмосферните процеси, да разработи надеждни методи за предсказване на бъдещото им развитие за определен период от време. Tова дава възможност да се предприемат действия за пасивна защита на човека и неговата дейност от неблагоприятните атмосферни процеси;

4. Да разработи ефективни методи за целенасочено въздействие върху някои от атмосферните процеси с цел изменение на естествения им ход в желано от човека направление. Така метеорологията предлага на човека методи за активна защита от неблагоприятните атмосферни явления.

   С развитието на метеорологията като наука тези задачи са възниквали последователно, като всяка следваща задача се поставя, когато изследванията по предходната достигнат определено ниво и послужат като основа за това. Ето защо в решаването на първата и втората задача метеорологията е отишла твърде напред в сравнение с постиженията по третата и четвъртата задача. Това не означава обаче, че някоя от задачите ще отпадне в бъдеще като напълно решена, тъй като многообразието, в което се проявяват атмосферните процеси, е неизчерпаемо и необходимост от тяхното наблюдаване, описване и обясняване винаги ще съществува.